Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05 23:50 - Персеверация
Автор: zayin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Дълго (по моите шантави измерения за събития и време) се чудех дали да ти напиша това. Не, че има гаранция, че и като го напиша, ще ти го пратя, де. Аз все по-често си говоря сама. Или си мълча сама :) И затова и това го замълчавах стотици пъти, и го набутвах обратно в мен, (от което в гърлото ми, съвсем буквално, гори). За да е честно. И го пиша сега, за да не е нечестно.

От не знам колко, от малко преди екскурзията ви до Т., имам кошмари. Наяве. Непрекъснато чувам в себе си твоите думи, отговор на моята реакция. Знам ги дословно.  Знам ги повече наизуст, отколкото искам. Чувам ги ту с твоя глас, ту с моя. Хем ти ме питаш, хем аз се питам... Но в тези думи няма и частица единосъщие. Напротив. Просто станаха и мои въпроси и упрек от теб към мен, от мен към мен и от Небето към мен. Разгневяват ме, жигосват ме, затискат ме оловно, сочат дълбаещо... Имам кратки проблясъци на чрезмерни усилия, когато успявам да ги задържа в ъгъла. Но са силни. А може би аз съм слаба. Отскубват се. Изморяват ме с неуморните си атаки. Изпиват ме. Мислех си, че ще отминат, когато се върнеш, когато пак продължим да общуваме. Че ще ги метна в графата "Пито - платено". Но не минават, любими... Даже покрай тях се пръкват нови въпроси-упреци какво наистина искам, какво очаквам, с какво право и пр., безброй са, и единственото, което получавам, е яснота колко е невъзможно всичко. Вече мога да мечтая за нас само за моментни неща, отделни сладки измислици как сме се гушнали, заедността ни, чувстването ти, онова местенце с всичко в него... Но не надскачам сега. Нямам перспективата. Нещо се случи с мен, в мен. За нас. И не знам дали трябва да е така. Загубих неща, които знаех. За нас. И окуця вярата ми. За нас.

Сега се чудя дали и това да си остане в тихото ми. Като безброй други неща, в един дълбок склад, в който само аз надниквам. За да е честно. Може би спрямо теб. Макар че никак не е честно спрямо любовта ни.
Понеже това, по този начин, наистина няма нищо общо с единосъщието. И не е.... онова.

Стана късно. Хайде, млъквам и затварям очи. Трябва да поспя поне малко, за да не ми изгори съвсем инсталацията и да се стъмня...

 

Обичам те! В светлото те обичам!...




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zayin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4189
Постинги: 12
Коментари: 13
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Май, 2019  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031