Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 17:29 - Детски спомен и бушуващ океан от трилистни детелини
Автор: zayin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове:
2



 
Седя на якето си посред един парк и ме връхлетяха спомени. От миналото.  Бях около 7 годишна. Бе началото на лятото. Като сега.
Поляната пред блока се бе ширнала и цялата бе осеяна с купчини детелини. Като сега.
Помня колко много исках да намеря четирилистна детелина. Като сега. За да ми сбъдне едно желание. Което скоро бях прочела, че непременно прави всяка щастиеносеща детелина.
Много исках да си пожелая любов. Защото е цялост и всесбъдване. Като винаги.
На ръката ми кацна калинка. И я изпратих с пожелание да ми посочи него. Детинско суеверие. И копнеж. Не знам от къде знаех за това, но знаех и исках, каквото и да ми коства. Отлетя кой знае къде. Кой знае при кого. Така и не разбрах...
Дълго ровех, взирах се във всяко растенийце. Май обходих клечешком и разгръщайки всяка купчина детелини коскоджамити поляна направо. Само трилистни.
Тогава ми хрумна да откъсна едно листо от другаде и да го прикача на една трилистна детелина. Ми да! Направих го. Дори ми заприлича на истинска. Но при най-малкия повей на вятъра, допълненото, чуждо листо, падаше. Върнах го няколко пъти. Дори го близнах, за да залепне. Целунах го. Помолих го. Исках ужасно силно. С цялото си същество. Бях готова да не мърдам, да не дишам даже, ако се наложи. Да си стоя там, с нея, колкото е нужно, само да зарасне. Да врастне напълно.
Странно, сега пък се сетих за едно изказване на Достоевски, че докато стоял с надяната на главата качулка, очаквайки растрела си; докато очаквал следващата секунда всичко за него да свърши, разбрал колко много обича живота. И че веднага би се съгласил, ако точно в онзи миг Някой му предложи да живее, пък ако ще и този живот да представлява да виси в мъчителна, болезнена поза на гола, твърда скала, провесен над бушуващ океан. Че би избрал дори това. Би избрал живота, ако ще и той да е непрестанно страдание.
Изведнъж разпръснатите пред мен детелини ми се сториха почти като стихиен океан. Даже шумът им надвика птичите песни наокло. И търсенето... Очакването... Ненамирането...
Не знам обаче струва ли си, ако я няма четирилистната ми...
И тогава, на 7, като си затворех очите - детелината оставаше четирилистна. Моята детелина. Единствената. Със залепеното от мен листо.
Но после...
Като сега...



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zayin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4564
Постинги: 13
Коментари: 14
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930