Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2020 12:07 - Да!
Автор: zayin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 115 Коментари: 0 Гласове:
1



 
Не питай дали го обичах...
Истински ли.
И колко. И как.
Не обобщавай "Къде ти беше умът да е точно така!".
Ум нямам.

Не питай врекох ли се.
И ще спазя ли този завет. Или не.
Ако да, до кога? Ще забравя ли.
Знам, че би те боляло да кажа, затова съвсем ще мълча.

Не ме питай за загубата.
Погледни ми гърба.
Виждаш ли?, няма ги...
Две пера само стърчат. След изтръгването.
Бяха силни. Кълна се!
Бяха и ослепително ярки.
До могъщество.
С тях открих друго пространство. Там късах от белотата на Времето.
Стигах над облаците.
И се люлеех в лунни обятия.
Състояние на Любов,
отвъд понятните измерения.

Не ме питай
как продължавам. За сънят.
За усмивката. За вървенето (то поне все е напред).

Имитации на действителността,
с изключение
на протяжната липса на ехо.

Не ме питай как живея.
Някак наужким е. Почти без значение.
Разговарям. Ходя на работа. Имам куп задължения.
Но съм изгубена. Ненамерена...
Вече нищо, ама наистина нищо не знам.
И не, че съм знаела!

Имам молба - не споменавай думата "огън"!
Той беше живота.
От върховете до корена.
До трептене. До щурчова песен.
Аромата. Кипенето.
Пресътворение
със отделянето на блясък и топлина.
Напоени със него бяха всяка мисъл и всяка мечта.
До същността.

Затова
дълго няма да мога да казвам молитва без да кървя.

Предпочитам да не задаваш въпроси...

Успееш ли да прогледнеш
навътре,
до дъното,
там ще видиш изписани
отговорите
из всичкото мое нямане,
след едно дълго отлагано,
но дошло неизбежно,
с Богом.



Гласувай:
1
0



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zayin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8452
Постинги: 22
Коментари: 14
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031