Блогът на zayin :: Тинитус

Постинг

16.10.2021 08:57 - Тинитус

Прочетен: 782 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 16.10.2021 15:17

Пътувам.
Есен е.
Пращи от пъстра шарения.
И даже сивото небе си има своя чар.

Но... теб те няма.

А по този начин липсва всяко слово...
Всъщност направо безобразно
не достига Словото. Поне във мен...
Не може и не бива нищо да си казваме.
(Решено е. И предрешено.
Реши. Реших. Решихме.
И остава!).

Но ето че картината, в която липсваш ти,
единствен мой,
моя извечна
и безсмъртна любов,
(макар че си във всяка моя мисъл,
чувство, фибра, клетка.
Винаги и все!),
ме плесна през очите
и зашлеви сърцето ми.

И всичката идилия и красота
във миг се заличиха.
Изчезнаха и цветове, и форми,
звук,
ухания,
способност за наслада,
всяка,
даже ситно-дребна, радост.

И сякаш аз самата се смалявам,
до прашинка.
Кална и размита.
До празна молекула. Без призвание.
Без място.
Без смисъл и енергия. Без светлина.

Защото теб те няма
и липсата пищи в ушите
на душата ми.
Преоглушително.
Тинитус, водещ към танатос...

Усещане,
навярно отчетливо изпитано
от козелът за опущение,
(принос за изкупление на грях),
пожертван и оставен насред нищото.
Във демоничен плен. Напълно сам.
Някакво кърваво,
обратното на прошка и свобода,
Божие условие.

Се убедих и убеждавам как
най-страховита, мрачна, стръмна
и трънливо-камениста,
е ледената урва с име Безлюбовие.

ПП: Филм "Свидетельство о любви", 1:16:25 ч.
Не позволява да се поставят линкове през телефон...

Нагоре

Тагове: мълчание,