Все още вярвам - 
стремежът към Едно 
не е приумица и причудливост.  

Знаене е.
Или пък помнене.
От Рая.  

(и затова не мога да се счупя 
и да кажа семпло "Здраве да е!", 
макар че, много ясно!,
винаги се оцелява, 
нали в това съм стигнала
до степен  майсторство)  

Навярно и защото Целта е Там, 
където стигат
и пребъдват  Единици...  

И затова е 
или сливане и единение, 
или самота.  

Средна пътека липсва, 
когато живееш 
и искаш да живееш
не в очертания, 
а точно на ръба, 
преди редовни полети в Отвъд.
(Осъществимо единствено 
с наличие на силата 
да носиш черното и бялото).  

Но колко единици
могат да желаят, 
да постигнат и да задЪржат състоянието.  

Ндам...
Възсъединяването се е превърнало 
в дълбоко скрит копнеж.
Във Елдорадско злато за мечтатели.
В огън за Молитва.  

Поне във този,
помрачнял от слабости, 
от сметки, страхове и хлад,
от болно его и от разкривени сенки, 
пързалящ се едва-едва
по повърхността,
съвсем отгоре,
свят.  

(28.04.2026 г.)



https://youtu.be/6kaQtFlJ8es?si=Sp2yO5YYs_1E8TI-